Р А З У М Н И Я Т Ч О В Е К — извадки!(ФАНТАСТИЧНИ РАЗКАЗИ)Христо МИРСКИ, София, България, ?1979 ... 2023— — — — —
— — — — — СЪДЪРЖАНИЕПредговор Новобранецът Логична мисъл Откритието на професор Колосов Стимулаторът на Питър Мак-Грийвз Детелината Брачното предложение Право на избор Homo Rationalis Тунелът Канибалите Биологичен партньор Поръчката Шестият ден Homo Retarded Нощите и дните на млада робо-майка Какво друго освен живот след смъртта? Послеслов — — — — — ЧАСТ ДЕВЕТАНОЩИТЕ И ДНИТЕ НА МЛАДА РОБО-МАЙКАЗдравейте мои скъпи хора! Аз съм Ентелехеия и съм млада робо-майка. Е, млада според роботските стандарти, понеже в действителност съм малко над 100-те, но пък, в крайна сметка, това е в самия разгар на младостта, нали така? Защото се счита, че роботите живеят до 500 години, но това е така, за определеност, а и още няма натрупана достатъчно статистика, индивидуалните роботи се произвеждат малко повече от 300 години, обаче ако си сменяме телата то ние сме практически безсмъртни. А пък вие не сте, и с идването на нови хора вас трябва винаги да ви учим, трябва да ви обясняваме, че ние, ами, ви обичаме някак-си, и вие също трябва да ни обичате, обаче ние, при все че живеем един до друг, живеем като, да речем, мюсюлмани с евреи, а? Така че по тази причина аз реших да напиша този разказ за вас, за да ви помогна да ни опознаете по-добре. Защото нито ние четем особено много вашите книги, нито пък вие можете да разбирате нашата селекционирана информация. Искам да кажа, че вие можете да ни разбирате, както аз сега пиша за вас и вие можете да четете всичко, но рядко някой робот прави това, доколкото ми е известно. Аз, обаче, съм умна роботеса, Ентелехеия според Аристотел е вид енергия скрита в тялото, която може да се прояви, но може и да не се прояви, оттук идва и думата интелект. А един от приятелите на майка ми Ентропия, Търмойл, ние му казваме чичо Търми, обикновено ме нарича Енти, и аз мислех първоначално, че това е галено, докато научих че Ente на немски означава ... патка. Но какво от това, в крайна сметка той го използува гальовно. Така че вашата Енти ще ви опише нейния живот на индивидуален робот, и то именно на човешки език, и по-точно на вашия роден. А пък ние не обичаме много да "четем" вашите романи защото те са в същност измислици, лъжи в определена степен. В смисъл, че да "прочетем" някоя от вашите книги не е проблем за нас, ние правим това за част от секундата, но за да обработим и осмислим прочетеното ни трябва време; при все че въпросът не е във времето, ние имаме повече от достатъчно време, въпросът е че след правилната обработка се оказва, че книгата не ни е научила на нищо. Ха, ха. Схващате ли? Ние не обичаме да си губим времето с глупости, с малки изключения, като например, за да научим по-добре даден език ни е необходимо да познаваме идиомите му, а те могат да се намерят преди всичко в разговорната реч, не в научната литература, или също когато трябва да научим някои приказки, които после да разказваме на децата за които се грижим, както аз сега, или за да опознаем по-добре хората с които комуникираме, т.е. "по задължение". Така-а, и да обработим, да постигнем смисъла значи да си изградим свои фреймове (структури, рамки, таблички, схеми) за всички важни термини и да ги обвържем взаимно. Това изисква време, и се базира на нашите индивидуални познания и по тази причина е нужно не само да се извлекат правилните фреймове, но също и те да се свържат с това, което вече знаем, или с това от къде можем да научим това, с базите знания; това съответствува на вашия процес на запаметяване. Но пък след това можем лесно да предадем тези знания на други роботи, използувайки свои и по-универсални, не човешки, понятия. ... А-а, извинете, аз за малко се отлъчих защото трябваше да погледна какво прави малката Ивет, както и моя Пантократор. Ивет, естествено, спи блажено, а това, че се е отвила не е страшно защото в стаята е 24 градуса; а пък моя Панти, в петия месец, се упражнява, стои на една ръка или крак, подскача, и прочее, предвид на това, че мозъка на роботите е завършен, но е почти празен, а той трябва и да свиква с крайниците си, какво друго му остава да прави? За нас да гледаме анимационни филми или нещо подобно, истинско изкуство, е почти същото като да минем на stand-by, а пък на младите роботи, дори до 3 години, това им е забранено, те винаги имат какво да научат. Та докъде бях стигнала? А, до фреймовете, но ... 09. 2016 — — — — — КАКВО ДРУГО ОСВЕН ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА?Нека аз най-напред да ви кажа как се казвам, а после останалите неща. Та моето име е Джек, само че не като онзи мъж от Лондон, ако ме разбирате правилно. Аз се каня да ви просветя по отношение на модерните в днешно време моделирани души, или духове на мъртвите, или вечно живущи, или изкуствени личности, или измислени човешки същности, и така нататък, или по-точно за Психологично Моделираните Мислещи Човешки Субститути, ПММЧС (в оригинала Psychologically Modeled Thinking Human Substitutes, PMTHS), често произнасяни като Псим (Psym) субститути. Вие може да кажете, че ги виждате навсякъде и на някои от вас те дори са ви дошли до гуша, но, господа, очевидните неща също се нуждаят от обяснения, защото минава време и те се забравят или разбират неправилно (а какво ако някои интелигентни същества от друга галактика са успели да стигнат някак-си до нашите Веб страници и могат да ги четат, но се нуждаят от разяснения?), така че аз пиша за потомството, тъй да се каже, такива неща се случват. И аз, независимо от това че съм млад човек, имам по-задълбочени от обикновеното познания за тези души, защото изучавам във Вуз Философско моделиране (Philosophy modeling), което е едно от модерните видове компютърно моделиране, и положително съществуват хора които никога не са чували за една програма, Елиза или Илайза (Eliza), на един господин Вайценбаум (Weizenbaum), написана преди 2-3 века (в 1966 в MIT, Масачузетс). Такива хора или мислят, че в компютърното програмиране всичко е възможно, или че всичко е измама, докато тези души съществуват вече почти половин век и стават все по-евтини всяка година; те, без съмнение, са нашето бъдеще. Плюс това аз и работя с тези джаджи, докато се уча, така че аз ги разбирам, помагам им, обичам ги, и те за мен са като живи, в известна степен. Защото: какво нещо е живота, от гледна точка на кибернетиката, или обработката на информацията? А-а, това е някаква програма, разбира се, тя (живия обект) има запомнящи клетки, тя се подчинява на определени правила, които управляват реакцията на тези неща на различни стимули, тя произвежда някои ефекти, които оказват влияние на нейното по-нататъшно поведение, и така нататък. И ако животът е информация, то тогава и информацията може да бъде, ако не винаги, то в редица случаи, също живот; биективността не е строго доказана, но е нормално тя да се очаква, така че моделираните субститути е съвсем естествено да бъдат вземани и считани за живи (ако забравим за ... секрецията на телесните органи, ха-ха, от предната или от задната страна). ... 02.2023 — — — — — ПОСЛЕСЛОВАз трябва със цялата си сериозност да ви кажа, че с това сега най-после затварям тази книга с предполагаеми НФ разкази, защото достигнах … своя таван в изкуството на измислицата. Обаче тя би трябвало да бъде затворена и по други причини, тъй като никой не държи отворена една книга в течение на почти … половин век, положително, след като моя първи разказ беше написан някъде в 1979-а, а сега сме вече 2023-та. И аз съм вече на 73 години (и започвам по малко да ослепявам с лявото око). Но, разбира се, човек би могъл, навярно, да се справи някак-си с това, защото аз ще продължавам да пиша по нещо още няколко години, че и малко смешна поезия от време на време (или по-точно, от ден на ден), но като погледнах датите на моите последни разкази то се оказа, че те са, както следва: 2001, 2012, 2016, и сега 2023, което е действително срам и позор (това е като ако — моля за извинение, но аз искам само да дам пример — да чукаш мацка веднъж на 5 или там някъде години)! Действително, аз си носих в главата идеята за последния разказ навярно няколко тодини, не знаейки нито как да подходя към нея, нито как да се откажа от това. Работата е там, както съм споменавал това няколко пъти, че аз съм учен, а не истински писател на fiction-измислици, така че аз не мога действително да измислям разкази а да екстраполирам някои съществуващи тенденции, което са различни неща. Действителният повествовател на разкази (или романи) започва с някаква изсмукана от пръстите му ситуация и се старае да изказва само логични следствия от този момент нататък, където "логичен" обикновено има противоположно значение, това са глупави или увлечени или страстни постъпки, докато учения надарен с въображение се отблъсква или от действителността, или от някаква логична (по негово мнение) мисъл или идея, и той се интересува не от емоциите, а от правдивото описание на ситуацията; съществува известно сечение между двата типа писатели само в това, че те се опитват да накарат хората (и най-напред самите тях) да повярват в измислените истории, стараят се да звучат убедително. От всичките мои НФ разкази най наистина измисления беше този за Детелината, който беше и най-краткия, където аз нямах практически никаква идея (с изключение на това, че децата в много отношения са по-добри от възрастните). Както и да е, аз съм материално същество, така че аз трябва някога да се уморя от всичко, и да поискам да сложа край (на всичко). Аз не казвам, че е изключено да се опитам да напиша нещо без дълбоки идеи в него, това е възможно, но е малко вероятно. И с това, плюс финалното лимрико-подобно стихче, аз казвам сбогом и адио на всички вас, надявайки се, че вие ще започнете, в крайна сметка, да копирате моите произведения, защото иначе те могат просто да изчезнат (и тогава ще остане само моето удоволствие по време на писането им, което отдавна е изчезнало във вечността). M`y brain cells are getting pretty lazy, and my memory 's-not more like daisy. It's becoming crunchy like a cracker, and I soon will go to meet my Maker. Hence, of further efforts may go crazy. 03.2023 — — — — — |
Сконвертировано и опубликовано на http://SamoLit.com/